 |
| Снимка: Деница Дабижева |
Боряна АНТИМОВА
Тя е родена на 21 февруари 1956 г. и се шегува, че е нито Водолей, вино Риба. Любимата и енигматична българска поетеса никога не е изневерила на стила си – да бъде пряма и скандална. Автор е на стотици прекрасни стихове, както и на над 200 текста на популярни песни. Нейни са "Иване, Иване", "Бермудски триъгълник", "Болката отляво".
Завършила е българска филология във Великотърновския университет. Тя става сензация още с първата си стихосбирка "Дива къпина" от 1983 г. Следват "Писмени показания", "Ненаписани стихотворения", "Решавам аз", "Ивановден" и много други.
“Подсвирквайки – към Голгота” (изд. “Персей”) е 13-ата й стихосбирка. В предговора към нея Камелия Кондова пише: “Тази жена е научила много хора (сред щастливците съм и аз), че драматичната поезия не е сълзливата поезия, че автоиронията е задължителна, когато най-много те боли и че болката може да се трансформира в красота, послание, философия. И ако от живота не винаги произтича поезия – от поезията й непременно произтича живот.”
Премиерата на “Подсвирквайки – към Голгота” е на 23 февруари от 18 ч. в пиано-бар Social Club - Столична библиотека.
-Маргарита, заглавното стихотворение на новата ти книга “Подсвирквайки – към Голгота” много напомня като внушение "Отговор", писано в далечната 1977 г.?
-Моят стил на писане, на себеизказ не се променя с годините. Не ставам по-малко чепата, по-малко отстояваща своите принципи в любовните или социалните отношения.
-Но ето че онова стихотворение отпреди 35 г. разбуни духовете наскоро – някой призовал да те убият с камъни на площада?
-Историята се разигра миналата година. Бяха публикували “Отговор” в един сайт. Беше се развихрила безумна дискусия…
-И всичко – заради стихове, които звучат така: “Не се любел само с мене. Браво!/Скитал по кръчмите. Ами ще скита!/Важното е, че аз му вярвам,/щом ме погледне в очите.”
-Да, посипаха се упреци, как такива като мен отнемат мъжете на почтените жени-домакини, как аз нямам никакво достойнство, като приемам един мъж по този начин, и как просто трябва да ме убият с камъни на площада. Много беше забавно... Обади ми се сестра ми, защото аз не се разхождам по разни сайтове и форуми. Видях го след 2-3 дни и естествено не отговорих, но птичият двор беше в пълния си крясък. Имаше безумни писания... Помислих си, че дори през тоталитарната 1977-ма, когато е писано, тези неща се приемаха много по-нормално. Което е парадокс на демокрацията.
-“Скандална, скандална”… Сякаш някой те легендира с това?
-Не мисля че съм скандална, както ме определя критиката, просто пиша нещата такива, каквито са, каквито си ги мислят хората, но имам дупе да ги казвам. Нищо необикновено няма.
-Какво би написала на визитката си?
-Не знам какво става за визитка - името, книгите, мъжете, децата, внуците (смее се). Просто съм Маргарита Петкова. Петкова е бащиното ми име, защото фамилията на една жена може да се смени, но единственият мъж, чието име мога да нося, беше и си остава баща ми. Моят екс - както светски наричам - слава Богу бившия си, т.нар. съпруг - изпадаше в умопомрачение, когато се обръщаха към него с “г-н Петков”, или пък ни търсеха като “сем. Петкови”.
-Сега си щастлива майка и баба?
-Да, три деца през четири години, внук и внучка по линия на дъщеря ми, живея си със синовете и се чувствам в съгласие със себе си. Нямам грам амбиция за постове и слава.
-Това можеш най-добре – да пишеш стихове, и го правиш леко, както дишаш?
-Не познавам така прославените творчески мъки. Все ми е тая дали ще издавам книги, работата ми приключва в момента, в който си написвам стихотворението на гърба на някоя книжка с кръстословици - такива глааадки листове, гланцирани, освен това без откъсване от производството (смее се).
-Защо под заглавното ти стихотворение “Подсвирквайки – към Голгота” си писала “предизвикано”?
-Защото е така. По повод е написано. И е предизвикателство. Всичките ми стихотворения са такива. Оказа се, че нямам грам въображение и пиша това, което в действителност ми се е случило. И така, както се е случило. Предизвика ме, както е видно, един мъж. Мъж, който сваля звездите от небето, за да има какво да си подритвам. Иначе – скука (смее се). Ако знаех кога идва така наречената муза, сигурно нямаше да си изпивам коняка със съседите и приятелите. Препратка към "Посещение Музы" на Висоцки. Тя си идва, когато си ще. Но при всички случаи е провокирана от някой муз.
-Любовта на тази възраст била, казват, като подводна река... Не се ли умори сърцето ти да обича бурно?
-Любовта на всяка възраст е еднаква. Няма да опровергавам Пушкин, я! Сърцето ми е неуморно с всичката си синусова тахикардия. И какво значи "на тази възраст"?!
-Зряла, след 50-те.
-Аз съм още абсолютно скандално млада в любовите си. Май не поумняваме с възрастта, и на сто да станем... За някои неща помъдряването е вредно. Любовта е едно от тях. Слава Богу! Без щипката лудост какво ни остава - тиха и спокойна любовчица? Мерси!
-Има ли сега муз до теб?
-Ами щом продължавам да пиша...
-Предпочиташ да живееш отделно от любимите си, защо? За да не се карате за битовизми?
-И така може да се каже. Съвместното съжителство неизбежно трансформира любовта, успокоява я, прави я "битова". Не че е лошо да живееш с един човек до дълбоки старини, стига да намериш такъв. Но това вече е другарство, взаимопомощ, теглене на каручката... Нито една любов не съм похарчила, обричайки я на кавги за сметките и разхвърляните чорапи... Бог ме дари с достойни Мъже, за недостойните съм се женила. По този начин не съм изхабила с брак нито една от големите си любови, които наричам моите Вечни Амбъри. И си ги имам, както и те мен.
Серийно моногамна съм. Тоест, когато съм с един мъж, съм само с него. И това ми харесва. Така се внася почтеност в отношенията, а аз държа на почтеността. Не мога да ревнувам, опитвала съм се - не се получава. Щом този мъж е мой, значи е константа. Може да намери по-красива, по-умна, по-млада, по-каквато и да е друга, Маргарита Петкова е единствена. Толкоз.
-Влияе ли кризата на музата?
-Не знам как кризата може да влияе на изкуството, което носиш в себе си. Това, че живеем трудно, ни прави по-сетивни. Темите, когато са взети от живота, са съобразно твоето място в него и усещането ти за нещата.
-От Министерство на културата и издателство “Персей” казват, че с новото томче ти правят подарък за рождения ден – 21 февруари. Каква е историята?
-Тази книга беше предложена от ИК "Персей" преди година за конкурса на Министерството на културата. Те се забавиха с решенията си. И тъй като предишната ми книга "Всичко!" беше свършила доста отдавна на пазара, а хората искаха мои стихове, издадохме в началото на юни миналата година "Щастлива, лекомислена и слаба". Тя се разпространява само по интернет и на мои срещи с читатели.
В края на юли миналата година министерството субсидира предложението за "Подсвирквайки - към Голгота", като я отличи сред доста предложения. Така че трябваше да види и тя бял свят. В нея сложих най-новите си стихотворения, писани от юни до декември миналата година, както и някои от по-старите. Аз не съм от често издаващите. От 1983 до 2012г. 13 книги са поносимо достатъчни.
Пламен Тотев беше нарекъл книгата "На кредит", аз държах на "Nota bene!", а Камелия (Кондова – б.а.) ми каза: "Абе то заглавието просто само си крещи, във всичките ти стихотворения си свиркаш на път за Голгота!" И понеже това си е мой стих, кандисах. Защото всеки поема към своята си Голгота и е много важно как ще извърви собтвената си Виа Долороса. Надявам се да го направи подобаващо. Тоест почтено. С меда и жилото.
КАК СЕ РОДИ ПОЕТИЧНИЯТ ДУЕТ С ДОБРОМИР БАНЕВ
от Маргарита Петкова
(предизвикано стихотворение)
Шляпам с босите си крака
по неизмитата теракота.
Аз единствена мога така –
подсвирквайки – към Голгота.
Мога всичко – добро и зло.
Дори да пържа картофи.
Да спя в ергенското ти легло.
Или да драсна две строфи.
След седем водки да тръгна пеш.
И даже – без да залитам.
Да си накапя полата със свещ,
когато се стапяш в очите ми.
Да се наливам кротко с коняк,
напук на твойте кафета.
Аз единствена зная как
сваляш звезди от небето
направо връз мръсния нощен асфалт –
да има какво да подритвам...
Не пожелавам този твой хал
врагът ми дори да изпита!
Публикувано във в. "Преса", 19 феруари 2012 г.
Репортаж от ПРЕМИЕРАТА
Винаги съм изпитвал щастие, ако срещна хора, за които истината и отстояването на собствена позиция, са превърнати във философия на съществуване!
ОтговорИзтриване