Ернестина Шинова: Правя същите дивотии както на 20 – II част

Боряна АНТИМОВА

Ернестина примижава на яркото ноемврийско слънце, докато позира пред обектива в един от последните дни на циганското лято. Хъскито Сибир и котаракът Филип весело тичат из двора на къщата им в Бояна. С мъка ги събира за снимка, а те се гушват гальовно в нея. “Не мога да се наспя, уча роля”, оплаква се тя.

Докато тича по двора, стройна и дългокрака, в пуловер и дънки, е трудно човек да повярва, че преди 4 месеца е чукнала 50… Влизаме в уютния хол с много картини и предмети, с камината, около която вечерта пак са събирали гости. “Тук се пуши, а непушачите излизат навън, шегува се дамата. Нали знаеш, с Андрей сме за отмяна на тоталната забрана за пушене.”

Като Деворина Селянска в "Мисия Лондон"

Родена е на 2 юли в София в семейството на писателя Чавдар Шинов. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" със специалност актьорско майсторство в класа на Любомир Кабакчиев. По-късно специализира актьорско майсторство в Рим, в „Belle Arti". Известно време е част от трупата на Бургаския театър. В момента играе в постановката “Работно време” в Народния театър.

Снима се в 15 филма, български и италиански продукции, сред които “Скъпа моя, скъпи мой”, “Вагнер” и “Хиндемит”, за който през 2009 г. получава “Златна роза” и награда за най-добра женска роля от Съюза на българските филмови дейци и Националния филмов център.

През 2010 г. пожъна голям успех с ролята си на Деворина Селянска в хита “Мисия Лондон”, снима се и в сериала “Столичани в повече” и направи серия от запомнящи се образи в “Комиците” по bTV. Омъжена е за режисьора Андрей Слабаков, имат дъщеря Йоанна на 18 години.

(В първата част Ернестина разказа за участието си в благотворителни каузи, как се чувства на 50, за ролите си във филма “Мисия Лондон”, шоуто “Комиците” и сериала “Столичани в повече” по bTV)

Ернестина като Бриджит Бардо, експеримент на сп. "Ева"

-Ернестина, цялата суета около малкия екран лишава ли те от някои желани роли на сцената?

-Театърът винаги ми е липсвал и неслучайно си започвам някакви театрални проекти. Обичам го, защото това е много истинско общуване, наживо и никога не бих се лишила от него. Но може би някои по-сериозни режисьори смятат, че като си толкова познат на публиката, си изконсумиран.

А и желанието на всеки режисьор да търси и открие своя актьор, да го направи, да го създаде малко като Галатея… Аз го разбирам това и такива неща по-скоро са ми пречили. Може би това, че съм омъжена за режисьор, или че, дето се казва на наш професионален език, лицето ми е изконсумирано, хората ме разпознават.

Бих могла да изиграя Медея, и ще го направя с голямо удоволствие, аз съм по принцип драматична актриса, но ме търсят повече за комедийни неща… Все едно, аз ще си направя моята драматична роля някой ден, ще видите всички и тогава ще си кажете: “Ей, как сме я изтървали!” (Смее се)

-Някои актриси казват: “Така и ще си умра с отворени очи, че не можах да изиграя еди-коя си”. Коя е твоята роля-мечта?

-Имам много любими роли. Аз съм ненаситна, като всеки актьор. На роли, на цветя, на парфюми никога няма да кажа: “Стоп, стига!”

С Антон Радичев в "Работно време", постановка на Народния театър

-Къде може да те гледаме?

-В едно представление на Камен Донев – “Работно време” в Народния театър, много успешно, и сега новото, което готвим. Имам малко проблем откъм време, защото, освен участието ми в “Комиците”, съм майка и домакиня, и много други неща ми лежат на главата.

Йоанна ще кандидатства, има нужда от повече комфорт и спокойствие вкъщи и това си е работа на майката да го осигури. От такива ангажименти не съм си позволявала никога да бягам. Те са на първо място, кариерата – на второ. При мен е така.

Чавдар Шинов, сн. сп. "Тема"

-Освен шанса да участваш в трите рейтингови проекта, животът те срещна с трима силни мъже – баща ти Чавдар Шинов, свекъра Петър Слабаков и съпруга Андрей. Трудно ли е да съхраниш индивидуалността си в такова силно и властно обкръжение?

-Знаеш ли, като съм се родила, баща ми много е искал да има момче и аз съм възпитавана малко по-различно. Общо взето, не съм класически образ на кифла. Научена съм да мисля като мъж. Не че ми липсва женственост или стремеж към красота – “тая вазичка тук, онова килимче там”, в никакъв случай, но в житейските неща мисля по-скоро като мъж, отколкото като жена.

Тая компания от трима силни мъже ми е била много полезна и на много неща ме е научила, в почти всяка житейска област. И тримата са много яки мъжкари. Баща ми ми даде една огромна библиотека, хвана ме за ръка и ме поведе през нея. Водили сме много готини разговори, бил е много близо до мен във всякакви важни моменти, когато се формираш като личност.

-Какво прави той сега? Освен писател и сценарист, хората дълги години го свързваха със сатирата му във вестниците “Стършел” и “Пардон”?

-Той издаде книга, говорим си често с него, спорим. Той ми се кара, че пуша, а аз му казвам, че ще стана абсолютно перфектна, ако откажа цигарите, тъй като не пия, нямам други пороци. Много съм му благодарна, на майка ми също. Тя пък се грижеше да уравновесява женската половина в мен.

Петър Слабаков

-Първата ти среща с Петър Слабаков?

-Бях толкова притеснена и така исках да му се харесам, а и той очевидно ме хареса на пръв поглед. Тръгнахме да се разхождаме из прочутата българска твърдина село Бериево. Срещнахме някакъв овчар и аз, понеже знаех, че Слабака е много еко и че много обича природата и по-простия начин на живот, и понеже исках веднага да му се харесам, казах: “Ето, това е овца”.

Оказа се обаче, че съм посочила единствения пръч в стадото. Овчарят прихна да се смее, а Слабака така се засрами, че ме взе за ръка и обиколихме цялото село, а той показваше: “Това е коза, това е пръч, това е овца”… Прати ме няколко пъти да набера лук за салата, аз се върнах с чесън вместо с лук… Но това му беше симпатично.

Винаги ме е толерирал, въпреки че имахме страхотни спорове. Ние обичахме с него да спорим и даже го виждах как като идвам, той се приготвя на някаква тема, аз веднага откликвах, докато се получи хубав, сериозен спор. После играехме на покер с бобови зърна и той винаги ме оставяше да печеля. Беше много готин човек и много голям актьор. Една ходеща енциклопедия.

Между другото, и свекърва ми Кина Дашева е така, много интелигентна, изключително дълбока актриса. Играеше в театър “София” и според мен заслужаваше по-добра съдба като актриса. Не знам по каква причина – конюнктура ли, или нещо друго, времената тогава са били много различни. Пък и Слабака никога не е бил от хората, които са си мълчали, така че предполагам, тя е носила негативи от неговото смело поведение.





-В едно телевизионно интервю разплака хората, като разказа как в един от най-трудните ви периоди с Андрей в Италия сте имали пари само за един кроасан, а той ти дал по-голямото парче…

-О, имали сме много тежки моменти… В Италия беше ужасно, леле, като се сетя… Аз специализирах там и почнах да работя като манекенка в началото, после и като актриса, но докато си стъпим на краката, имахме абсолютно символични стипендии и те бяха от италианска страна. Италия даваше половината от стипендията, но България не даде другата половина. Това нещо го разбрах след години.

Те ни караха да си плащаме всички режийни, наеми и ние оставахме почти без нищо. Бяхме в къщата на Борис Христов и когато ни изхвърлиха оттам, останахме с Андрей буквално на улицата, на “Виа Венето”, с всичките си багажи. Помня, тогава валеше дъжд и имах чувството, че краката ми са 45-и номер, толкова бях уморена, каталясала.

26 години от брака им, а те продължават да ходят ръка за ръка като влюбени

Двамата с всичките си багажи, почти без никаква храна, бяхме приютени от Емилио, директора на училището “Лингуа италиана пер страниери”. Вече бях започнала да участвам в ревюта и се връщах супер скапана, защото приемах всички участия. Но тогава нямаше къде да живеем и чакахме Емилио да си свърши работата със секретарката си, за да пренощуваме на дивана в секретариата на школата.

-Но не се върнахте в България?

-Не, защото вече работех и беше въпрос на време да започнат да ми плащат. Те не знаеха на какво дередже съм, а и аз не смеех да кажа. Мелницата беше жестока. Спомням си, веднъж Андрей вдигна някаква температура пак в тази същата школа, на него често му се случва. Тогава изведнъж заби 40 градуса и се побърках. Дадохме си последните пари за някакви лекарства.

Единственото, което ядохме тази седмица, беше пица с лук. Ходех на гарата и купувах най-евтината възможна. А знаеш ли какво представлява? Едно парче блат, върху него препечен лук и напръскано със зехтин… Това е.

От друга страна, като се сетя, че прабаба ми Яна е отгледала седем деца сам-сама по време на войните… Човек трябва да минава през такива трудности. Въобще не ме е било срам, нито съм се плашила. Винаги съм знаела, че мога и пак ще се оправя, някак ще се издържи… Де да знам, ще готвя ориз и киселец, не е в това проблема, нито нашият, нито на България.

Проблемът е друг. Проблемът е в хората, в бъдещето, което избират. Защо стъпват накриво, защо все вярваме на някакви повърхностни неща?… Не мога да си обясня. Много обичам България.

И Италия обичам, разбира се, тя ми е някаква втора родина и никога няма да се откажа от нея. Тя ми даде подслон тогава, когато наистина имах нужда, но много, горещо желая едно прекрасно бъдеще за страната си и за хората, защото са много готини, много добри. Не мога да си обясня защо никога не сме общност, защо не успяват българите да създадат своя общност дори в чужбина! Такива някакви сме, сбъркани, не знам защо.

-Ти застана зад мъжа си, когато при февруарските протести го обвиниха в нечисти помисли, той се оттегли обиден, а ти излезе в медиите да го защитиш.

-Аз първо не можех да направя друго, защото Андрей ми е съпруг и е човекът, когото обичам. Той беше страшно наранен от тия простотии. Обвинението даже не беше от хората, а от симпатизанти на различни партийни централи. Изведнъж телевизия СКАТ съобщи, че Андрей искал да яхне протеста, а как точно се яха протест, бих искала да знам?

На въпросния протест полицаи с палка удариха едно момче по главата и то остана 6 минути в безсъзнание в ръцете на Андрей. Какво трябва да направи човек, за да не стане лице на протеста в тази ситуация? Да хвърли момчето и да се скрие в храстите ли?

Общественото мнение беше толкова гнусно използвано и манипулирано, че и до ден днешен не мога да си го обясня. Освен това започнаха да валят всякакви обвинения: че е от БСП, други твърдяха, че е от ГЕРБ и иска да яхне протеста, за да не падне Бойко… Само дето не казаха, че е от ДПС!

-Как си обясняваш, защо се случи това?

-Той искаше да обедини исканията на всичките протестиращи, понеже оглавява асоциация “НАС – свободен избор” за хората, които искат пушенето да се върне по заведенията. Покрай тази дейност имаше достъп до много заведения, нали всички собственици, които си бяха направили отделни зали и вентилации, искат да се разреши пушенето на закрито в специалните за това места.

Тогава ресторант “Континентал плаза” предостави своите помещения на асоциацията. Нито са яли вътре “фазан ала костаца”, нито са пили бордо и божоле. Изведнъж обаче разни телевизии излязоха с репортажи и коментари “бедните протестират, а те искат да ги събират в “Континентал плаза”! Боже, та там се бяха събрали 68 неправителствени организации да решат какво искат от правителството и по масите нямаше даже минерална вода!

-Ти какво говореше на Андрей в най-тежкия му период?

-Аз знаех какво ще стане, защото хората са различни и не са толкова лесно манипулируеми. Те разбират какво се случва. Да не мислиш, че ако Андрей реши да яха някакъв протест, именно телевизия СКАТ ще го спре?

Просто Слабаков има щастието да изглежда като революционер от онова време, да бъде мъжкар, да има някаква позиция в обществото благодарение само на своите качества, а не завоювана чрез партийни централи, чрез някакви метани и наклони към една или друга политическа формация.


Тези политически формации не могат да ни вършат работа. Те не могат да ни бъдат полезни. Аз и тогава го казах в ефир: като ме обвиняват, че съм куче на ГЕРБ, с какво ще ми помогне това? Че в “Комиците” ще ми пишат по-хубави скечове ли?

Не съм ясновидка, но имам много ясни сигнали понякога от отвъдното. Те са си въпрос на преценка на ситуацията в момента. Знаех, че ще стане така.

-Какво ти подсказваше тогава интуицията?

-Знаех, че Андрей има много хора срещу себе си, защото самата му външност и личност предполагат да бъде водач и лидер. Скоро бяхме в Свищов с него по работа и някакъв негов фен го спря на улицата и вика: “Слабаков, много те харесвам, бе, кандидатирай се за нещо, бе, да има за кого да гласувам! За нещо, за каквото и да е!”.

Това ми беше ясно. Знам, че в тази игра личност със своеобразна каризма има своето място и това плаши много други играчи, и че ще надигне стена срещу себе си. Затова му казах: “Недей!”. Отвратително беше… Ама разни хора, които си поздравявал по улиците, от типа на Найо Тицин изведнъж пишеха: “Протестът е подменен”. Защо бе, Найо, защо е подменен? Какво съм направила? С какво съм го подменила? С това, че събрах едни хора да кажат какво искат ли?

Срещата в “Континентал плаза” не беше с нищо по-различно от кръглите маси в Бургас, в Сливен. Андрей още като ги събра, каза: “Ние няма да говорим, няма да предлагаме, ние само сме ви събрали”. И някакви изроди с по три присъди пишат, че щели да ме изнасилват, че щели да посегнат на дъщеря ми… Помия, кал, гадост… А Андрей седи изумен и се чуди с какво го е предизвикал, с това, че някакъв човек му е паднал в ръцете ли?…

(Следва)

Публикувано във в. “Преса”, 17 ноември 2013 г.

ПЪРВА ЧАСТ:
ТРЕТА ЧАСТ: